По света културите губят своите езици, гласа си и пространствата, в които живеят. UC-CIPO съществува, за да обърне тази тенденция: да признае всяка култура, да защити нейната идентичност и да й даде постоянно място, което границите и времето не могат да отнемат.
Кратката версия за всеки, който иска да разбере защо това има значение.
Парите остават на върха. Държавното и частно културно финансиране отива предимно за големи институции в големите градове, а не за общностите. Този модел се запазва от четиридесет години.
Финансирането се отдръпва от творците. Все по-голяма част от тези пари се движат през икономиката, университетите и изследванията, вместо към хората, които всъщност създават и носят културата.
Местните новини умираат. Независимите и местните вестници затварят. Само САЩ са загубили около 3500 вестника и приблизително 50 милиона души сега разполагат с малко или никакви местни новини.
Независимите медии са под натиск навсякъде. Свободата на печата е на най-ниското си ниво от двадесет и пет години, като намалява във всяка региона на света, не само на Запад.
Общностните пространства затварят. Локалните места и културните пространства затварят вратите си, докато най-големите играчи отчитат рекордни приходи.
Общностите изграждат свои собствени. Общностите отговарят, като създават свои собствени медии, притежавани от тях, и това работи. Точно това изгражда United Cultures.
Това не е далечен риск. Случва се сега, във всеки регион, измерено и документирано.
Културите не се побират в съвременните граници и не приключват, когато границата се измести. Култура, изселена от родината си, си остава същата култура.
Една единствена култура може да живее едновременно в много държави и региони. UC-CIPO я регистрира веднъж, обвързана с всяко място, където живеят нейните хора, без да бъде разделена от линии на картата.
Империите възникват и падат, а границите се чертаят отново. Една регистрирана култура запазва своята идентичност и своя постоянен запис независимо коя държава управлява нейните земи в момента.
Когато една общност е разпръсната от конфликт или миграция, нейните членове остават носители на културата. Разселването не заличава принадлежността и UC-CIPO признава културата навсякъде, където се намират нейните хора.
Една държава не е култура. Една държава може да побере десетки или стотици различни култури и много от тях не са признати от никого.
Нации като Индия, Нигерия, Индонезия и Папуа Нова Гвинея съдържат стотици култури и езици. Всяка от тях притежава пълна идентичност, която си струва да бъде защитена.
Субнационалните, регионалните, коренните, малцинствените и диаспорните култури имат равни позиции в UC-CIPO. Културата не е нужно да бъде голяма или мощна, за да бъде призната.
Една култура може да се регистрира в UC-CIPO чрез собствената си общност, а не само чрез правителство. Общността притежава своята култура; министерството може да я подкрепи, но не я притежава.
Там, където опасността е най-голяма, защитата е на първо място.
Култури, чийто език е силно застрашен или се говори само от малък брой старейшини, получават приоритетна подкрепа за регистриране и записване на тяхното наследство, преди то да бъде загубено.
Общностите, изкоренени от война или принудителна миграция, са с предимство, така че идентичността да бъде запазена дори когато родината не може да бъде.
След като бъдат регистрирани, елементите на културата се закрепват в Chain Exchange: постоянен запис, който не може да бъде променен или изтрит, дори ако общността се пръсне.
